Малки светещи светулки
в сърцето ми се подслониха…
* * *
Нова чаша с уиски…
Мрак и шумен бас…
Рокли и желание…
Секс и дяволско желание…
А аз седях в средата на хауса, прегърнала малката си светлинка… Пред краката ми блестяха разпиляни хиляди парченца от разбитото сърце, което някой някога ми беше поверил. Очите ми го търсеха, за да му ги върна – парчетата от моето негово сърце. В мрака някой ме прегърна. Ръцете му – студени и силни – ме стискаха и притискаха.Друг открадна дъха ми. Трети загаси светлината ми.
Мракът беше тяхното царство. Те го викаха, искаха, желаеха и създаваха. Очи… Хиляди очи, вперени в мен, чакащи да направя тази така жадувана грешна стъпка. Ръце ме дърпаха, крака ме спъваха… Мракът малко по малко се притискаше в мен, отнемаше ми всичко…
И ето го и него… Един от тях. Вдишване и издишване.
Пук…
Сълзи разкрасиха лицето ми и привлякоха студената светлина на очите му…
Пук…
Дъхът му по врата ми… „Няма лепило достатъчно силно…“
Пук…
Чашата ми с уиски се разби на хиляди парченца… Стъкло и лед станаха едно…
* * *
И ето – година по-късно, сърцето ми свети през нощта и търси човека, който знае Тайната…
Слънцето залязва…. Ела те, светулчици…. Знаете пътя – през дупката в сърцето ми!
Н., понякога си мисля за теб….